Постинг
04.06.2010 21:07 -
-ре
Люк,
не заспивам
гмуркам се до дъното на солта
стискам шепи
и хвърлям по вятъра
приготвям камилите
и разказвам пустинята
Люк, синьо е
понякога плаче
но понякога
времето е пералня за страници
задушава белия лист –
тишините не са му по мярка
Люк,
търси те
и ръцете не са механизъм за щастие
когато камилите
носят вода
зарежи конете –
през пролетта всеки може да мине
белязан с очакване
но ще дочака ли
онова което се бори да скрие
Подкрепяната безрезервно от Запада днешн...
Стенописи от Диан Костов Костинброд
До Витоша по въздух и земя
Стенописи от Диан Костов Костинброд
До Витоша по въздух и земя
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Архив
Блогрол